Дозата вяра
Търся, опитвам се, желая, мечтая,
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края?
Дух и материя - балансът избяга ми,
все още надявам се - дано го намеря.
Хаос блуждае ли: дави, убива,
човека в човека без милост затрива,
заслепеният вярва в безкоренна вяра
обезверен в предверието на безвремието
допушва незнаейки последна цигара.
Художникът в черно без бяло рисува,
гарвани грачат, в люлка люлеят
в зомби орисано пеленаче,
до гроб без сълзи да плаче.
Друго го мислех, друга идея:
да я спомня дори и не смея,
друг филм да сънувам,
за друго време жадувах,
Власт над времето никой няма,
що е време? Синоним на измама?
Търся дозата да приспя обозримото,
да млъкне другата в мен, ранимата.
до края по своя пътека да крача.
Узморих се чужди доспехи и обуща да меря!
Моля се само гарванът моя комин
да подмине както оня ден, както вчера,
Още виждам в цветята цветя,
и чувам с вятъра на Солвейг песента,
още след дъжда грейва дъга,
на поляната още играят деца,
спасителна лодка в ураганно море
към изпаднали сенки от борда
по конец от лунна пътека гребе.
Дано камъкът Сизиф не повлече,
слънцето да изгрява не спре,
светът в собствения си гроб
от забрава да не се погребе!
Човек за човека човек да е, не роб!
© П Антонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бе, толкова ли съм бляла, та съм пропускала, пропускала...Много моженета, много разсъждения, и най- мъдрото- в последния ред! "Човек за човека- човек да е, не роб!" А пък това, че общо взето е черногледо, но има и надежда "още виждам в цветята- цветя!
-
terita (Теодора Атанасова) - благодаря, Теди!
-
"Човек за човека човек да е, не роб!"
Много човечно, хареса ми!
А хаоса се опитомява с ред - след всяка бъркотия или се хвърля всичко, или се почиства... 🌹 -
Благодаря, вихрогоне!
-
Стих с много вяра и надежда.
Поздрав! -
Краси и Завет - а венецът е трънен и короната му ръждива...
Блгодаея ви! -
"Още виждам в цветята цветя" и си мисля, че искам всяко нещо да си е там, където е, не ми идва да откъсна цвете или клон или листо, не ми идва да стъпкам някоя мравка, само защото съм по-силна, не ми идва така нарочно да взема да наруша нещо в това, което ме заобикаля, само защото не съм на кеф или защото имам повече власт над него...Кой си ти? Но "венецът на природата" така се е приел насериозно..особено някои..Хареса ми стиха ти.
-
Dendu89 (Деница Гарелова) - олелеее,
как сладко стихче нареди,
че чак ми се припи!
доверявам ти се от сърце,
ала утре няма ли ме на кафе, да знаеш -
махмурлукът ме пере!🍷🤗 -
Какъв ти принц, какъв ти кон
очакваш в тоя скучен ден.
Вземи си кола с чаша ром
и със съня си без проблем.
Настройки няма да гласиш
Родена си си със заряд.
Щом щастието е фетиш
ще стане Рай от всеки Ад 😁 -
Завет - за съжаление, споделям мнението ти! Благодаря! 🍀
-
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova) - благодаря за чудесния коментар! 🌻
-
Животът боли, животът се зъби , мачка и често отнема човешкото...
"Човек за човека човек да е, не роб!"- ето на това се надявам и аз .
Ще си позволя един цитат на Хол Борланд:
"Няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си. "
Поздрав, Пепи! -
🐞Deничке,
не съм ядосана,
гневна съм направо!
Едно го мислиш - друго става!
Затрила съм настройките за сън,
и стряскам се от пожарникарски звън,
свистят огнедишащи стрели,
летят плеймейтки на метли,
и вместо принц на коня бял
пристига ми на кранта побеляла...
🍀Гоше, и ти ме успокои: по-зле ще става, по-добре няма да стане... еми... щом си рекъл - мерси!
🌷Деа, е за това те обичам, винаги намираш как от всичко само хубавото да извличаш! -
Пепи, не така черногледо...
Черпя сладолед и една разходка (да те разведря)🍦🌳🌲🌴 -
Лвле, какво дълго съм го написала!
-
Ех, дано, но човекът козината си мени, нрава, не.
Поздравявам те. -
Пепи, ядосано стихотворение. Така го усетих. Хм! Айде да се качваме на дъгата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
да подмине както оня ден, както вчера," - нали знаеш за кой гарван говоря, за оня, дето пренася душите на умрелите в отвъдното.