5 янв. 2014 г., 20:29

Драгойновска комуна 

  Поэзия » Юмористическая
469 0 1

Завърши обеда на наша`та комуна...
Наситихме стомасите с храна.
Софрата се измете от фъртуна.
А пък и сложеното настрана.

Не си загубваме ний апетита!
Герои сме на пълната софра.
За работата ний не сме в елита.
На мързела си викаме: "Ура"!

Разпънахме сред селото "катуна"...
Размотката сега е нашта цел!
На работата теглихме боруна...
И всеки  трътката си тук е взел!

Компанията ни е многолика,
от пенсия, юнаци и деца...
Хармонията ни стана велика,
щом включихме и нашите сърца.

Тук няма стимул някой да работи,
и никой тук за работа не мре.
Не сме човеци ние, а роботи,
мечтаещи тук времето да спре!

Едидствено не сгъва крак, жена ми,
която е доставчик и готвач,
 и без концепции и дитерамби
тя върши свойта двойна доза бач!

Размекнаха се мойте младежи
и ставаха от сън, на обед в два!
И после щъкаха, до след нощ, свежи!
На мен не ми харесваше това.

Най- малките по цял ден ни бръмчаха,
прегракваха от сълзи и от смях.
Аз все се питах как не замълчаха,
и не дойде умората у тях?!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ян Бибиян ли си Не те познавам, не искам и да те знам, и още по-малко да чуя, какво мисли, неособено пълната ти глава!Как пиша и какво пиша не е грижа на такъв като тебе! Ако нещата които най-елементарно съм написал не си в състояние да разбереш,повярвай ми, аз нямам никаква вина!Щом със толкова много думи не си във състояние да разбереш смисъла на това, което съм написал, то какво остава за препоръката ти да пиша с по-малко думи.Отчайващо?!
Предложения
: ??:??