Драгойновска луна ІІ

И тази нощ звездите броя!
Приемам лунния парад!
Романтиката пак е моя
и аз така оставам млад.

Каква невиждана луна
се перчи горе на небето
и тя такава остана,
докато в мен стои... детето.

Прикрепят я безброй звезди
и тя е тяхната царица,
там някъде нощта гнезди -
сгушена е като птица!

А някъде по кадифето
изригва малък звездопад...
Притичва бързо по небето,
докато силите му спрат!

И тази нощ звездити брОя,
приемам лунния парад,
Романтиката пак е моя,
и аз така се чувствам млад!

23.07.2013г.Драгойново

Драгойновска луна 2

Драгойновска луна ІІ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения