Заслиза бавно вечерта,
по подстъпи от планината...
Аз виждам как смени цвета,
небето синьо и земята.
Как цяло село запустя...
И ни притисна тишината.
От изток как луна изгря
и дойде хлад от планината!
Небето пък опъна кадифе...
Светулките запалиха фенери.
Романтиката взе да ме зове!
И заразтворих тайни двери...
27.08.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены