Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18 июл. 2014 г., 21:32

Дракон отляво 

  Поэзия
446 0 6

Когато си малък и в ъгъла плачеш,

ти стига прегръдка с парфюма на мама.

А после порастваш - не стига. Така че

си криеш сълзите под душа засрамен.

 

Накрая така се вкопаваш зад себе си,

че просто си паметник, фигура в ступор.

И имаш за делника само победата -

изправен да срещаш утрата от упор.

 

А твоите пръсти сънуват в обувките

онези зелени поляни зад блока.

И плачат, и хлипат за тревна милувка,

опряли чела във поредната локва.

 

И само кутрето - най-дребно в пейзажа,

от тесни калъпи недоубитото,

насън се усмихва и има куража си

по драконски да се разпери и литне. 


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кралица си,кралица!
  • благодаря ви за коментарите!
  • ! никога не е късно да си събуеш обувките (:
  • Много хубаво!!!
  • Благодаря ти, че сподели това чувство! Описано е повече от красиво, много топъл, много човешки стих, образец за истинска поезия!
  • Да, бързо порастват и отлитат децата ни! Понякога като прелетни птици - към по-хубави и обитаеми страни /за да търсят там щастие/. А понякога като Дракони от приказките, които са чели или слушали като деца.

    Поздравление, Радост! Преживяно и отлично написано стихотворение!
Предложения
: ??:??