Защо в ума ми толкова разбъркан,
плахо вилнее стиха ми толкова разкъсан?
Защо на хартия толкоз бяла, лека,
не би се той излегнал, като в постеля мека?
Защо ме ти измъчваш, творение мое?
Писмото, спасение, за мене то е.
Прости ми, че ругая те, мое съзнание!
Но да те нямаше все имам аз желание.
Що и болка, и страст, и мъка, и любов.
Чувствата, в онзи мой свят.
Що хора предадох дорде чуя тоз зов.
Зова на сърцето, останал тьй свят. ...