valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
5 февр. 2012 г., 18:11

Дребните душици 

  Поэзия » Гражданская
1271 0 2


Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"

Щастливи са само, когато те видят
унизен и отчаян, паднал дори;
готови са те докрай да отидат -
в очите им дяволски огън гори!

Душите си хранят с човешко страдание,
злоба и завист е тяхната вяра,
щастливите хора за тях са изтезание,
в тяхна услуга и адът се отваря.

Разпръскват своята усмивка сатанинска,
достойни за слуги на дявола,
убили вярата ти истинска,
а дяволът... дяволът с тях би се гордял!!

© Валентина Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"

    Ей тая ,народопсихология ни изяжда главите и ни дърпа назад.!
    Не ,че и другите стада си нямат мърша...но е някак по цивилизовано...с усмивка..)))))
  • С Илко!Поздравления и от мен!
Предложения
: ??:??