5 янв. 2008 г., 06:54

дреха от дантела 

  Поэзия
1116 0 22
Да беше прежда, усуквала те бих,
да изтъка от теб одежда синя.
Ала вретено аз не съм, ни стан...
на нишките последната надежда.
И затова от синьото безоблачно небе
загребах на мечтите сънните дантели.
От тях скроих за теб безкрайното море,
в което вятърът на колене те моли.
И затова издигат се високите вълни,
а към небето плисва се морето.
А аз не стигнала до твоите широти,
заключвам във сърцето си красиво цвете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??