Той каза,
дриймкечера* ти е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам,
искам да ти кажа
как сънувах,
че си тръгваш,
рибата е вкусна,
трябваше да взема бяло вино,
само ако знаех,
ти си първата след майка ми...
тръгна си, останах сам,
леглото ми беше в натрошени стъкла,
знаеш ли, че любовта
не се лекува с кратки свиждания...
океан от мисли,
беше ми жена,
а сега си чуждата моя жена...
рапани, миди и пера,
дриймкечера ти пази ли от мисли
за вече минали неща,
сложен върху входната врата...
аз живях до теб и ти измисли
вечната игра,
аз бях красив за свойте мисли,
но забравих,
продължих така,
както можех
и до тебе сънувах съня,
че си тръгваш
и че нашите деца
няма никога да се родят...
... аз мълчах...
болката, която той ми даде,
още дълго ще осмислям,
в дъното на чашата коняк
може да открия стари мисли,
вече не разбирам любовта,
не сънувам - даже да ми липсва,
няма никога да разбера...

*(амулет, който се поставя над леглото, за да улавя лоши сънища)