21 мар. 2007 г., 21:59

Друг 

  Поэзия
693 0 0
Малко са хората, които,
разбират какво ми е:
"Даже никoй!
Събирам си мислите! Хайде, стига,
по-ведро...!" казвам си аз,
но какво се получава,
силен отговор "Все още те обичам!"
С друга си, държиш я силно за ръка,
целуваш сините като небе очи.
Помниш ли някога, тогава, как
държеше мене за ръка,
нямаше я нея, нямаше го него в
безгрижния ни ден.
Криеш се сега, а
аз проронвам невинната сълза.

© Бориса Михайловска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??