Друга

2 нояб. 2017 г., 19:10

Поэзия

489 1 3

Искам да се скрия от света.

В черупката си да се сгуша.

С цяло гърло да крещя,

но без никой да ме слуша.

Искам да се разградя,

парчетата да разпилея,

самичка кротко след това

в нова форма да ги слея.

Устойчива със сърце гранит

и сила ураганна, безпощадна.

При бури, само с гръб превит,

но жилав за да не падна.

По бучка лед, вместо очи,

смразяващи, безчувствени и сиви.

През тях не ще си проличи,

че крия в тях мечти страхливи.

Мечтая ли? Май не. Уви.

Искам да ми се случи...

Светът доброто в мен убива,

превръща ме в бясно куче.

Млъкни ти стенещо сърце.

Сълзи, замръзнете в мене.

Всяко чувство, вий ръце

изтръгвайте докато е време.

Скътах си малко добрини

и знам на кой да ги дарявам!

След всички битки и войни...

Рано е да се предавам.

Минорен МаЖор

2015 година.