Изтрий ме от душата си
като ненужен спомен в нощта!
Изтрий ме и от мислите си,
както вятърът разпръсква пепелта!
Заповядай на устните си да не шепнат моето име!
Забрани на сърцето си да бие за мен,
забрави ме!
Спри порива на мечтите си да ме гонят насън!
Събуди се и виж Слънцето грее навън!
Започва ново начало за теб...
Залязва старата болка и се ражда друга любов.
Откъсни се от образа ми! Не чуваш ли нейния зов?...
Докосни се до извора на щастието си...
Аз съм минало, Тя настоящето!...
© Моника Стойчева Все права защищены