ДРУГА ПРОГРАМА
Със майка ми вчера опитах да споря,
а тя като взе да говори, говори...
А аз си я слушам и нервничко пуша.
И правя се пак на сина й послушен...
Но зная, че права е моята майка,
Макар и да плаче и все да се вайка,
че толкоз нещастни, така сме живели –
неоправни някак и тъй неуспели
да яхнем Тойоти или Мерцедеси,
в пари да се къпем, в басейни с метреси,
да имаме яхти и вили в Карибите,
а с всичко в излишък – да храниме рибите...
Е, май прекалявам, но както си пуша
си мисля наистина, май сме до гуша
затънали само в нещастните сметки,
домашни покривчици, гоблени, плетки
или във морето от яки ментета,
които все още зоват – питиета.
Да, права е, права е моята майка,
когато се тръшка, когато се вайка,
че вече си няма с какво да се хвали.
Освен, че от църквата помощи дали...
А то за хвалба ли е... Даже не вярва,
че те са от църквата – друг ги докарва...
Не някой, на който ръка да целува,
а някой – служебно... така ми се струва...
Та, моята майка, си мисля, е права –
Не може във този живот тъй да става:
Със толкова стаж, с разширените вени,
с десетките болести, толкоз да взема,
че пенсията й е шанс да избира –
във глад да живее, но без да умира...
Със майка ми вчера, излъгах, не спорих.
Аз вече съм свикнал все тя да говори.
И зная добре – мойта майка е права,
но от това по-добре не ми става...
Защото така – както кротко я слушам ,
аз всъщност бушувам, душата ми пуши.
И бомба съм сякаш, но без закъснител,
а моят взривател е моят родител,
Уви остарял, който ниже пред мене
поредица стари, известни проблеми...
А мойта душа се задръства от мъка,
че тъй съм орисан да гния във пъкъла
на тази задръстена, малка държава,
която все взима, уви, а не дава...
Така неразбрал, че разумен е рискът
за тези, които когато поискат
Веднага им дават. О, да – получават!
И то откъде – пак от тази държава...
А МОЯТА МАЙКА ИМА СИ ГРИЖА.
Но не, че не може без труд да се движи...
И не, че не може да иде на кино
или пък по бившия Руски да мине,
а просто защото светът е за нея
една телевизия, с някоя фея
от някоя мно-ого далечна държава,
която й дава друга представа
дори и за час, че светът е по-хубав...
И в този свят няма обиди и грубост...
АЗ С МОЯТА МАЙКА НЕ ИСКАМ ДА СПОРЯ!
И който каквото и ще да говори,
тъй – както си пуша и както я слушам
на нейното старо легло, кротко сгушен,
аз просто си знам – утре пак ще е същото...
Защото си нямаме даже и къща...
И то е защото,пак в тази държава
Случи се тъй – равен шанс да ни дават -
НЕ РАВНИ ПО БЕДНОСТ, РАЗЛИЧНО БОГАТИ!
Такъв беше лозунгът... Стана! ЕГА ТИ...!
Кое е неравно? Кое е различно?
В КОЕ СЪСТЕЗАНИЕ С РАВЕН СТАРТ ТИЧАХМЕ?
Плодят фараони. Строят пирамиди...
А после пък скришно, без някой да види
изваждат най-важния камък в основите...
И всичко се срутва. Но почват се нови
Строежи за балами – банки, фондации
и с още по-хубави сгради и знаци –
неразбираеми, но впечатляващи,
С лустро и блясък... И нови желаещи
прииждат отново да влагат парите си,
но вече загладени, хранени, сити...
А подир тях пък, с последна надежда
идват глупаци да влагат изглежда –
(но не за лихви, а в някакви акции)
своите парични изстрадани знаци...
АЛА ГЛУПАЦИТЕ СА МИЛИОНИ –
Те с дребни стотинки крепят фараоните,
които във банките – тип „пирамиди”.
потайно царуват и никой не види
как авоарите им тайно нарастват...
ужасно набъбват..., а после угасват
и стапят се сякаш - подобно на свещите
по ноемврийски площади горещи...
Нали с тях се топлехме посред зима!!!
Е, някой бил взел...! Друг... ще има да взима!
А моята майка дори и не знае
колко е права, когато ридае.
Но и така да е – кой ли я чува...?
Този ли, който в момента добрува
само защото бил много кадърен,
че да заграби даже и къра,
дето превивала гръб като малка...,
а днес го пази със куче и палка?
После културно, ей там – на пазара
пак той продава на майка ми , старата.
Но на цени дето той определя
от понеделник, та чак до неделя...
И ЕТО – ТЪЙ СВЪРШВА ТАЗИ ПОЕМА
За моята майка, дето има да взема...
Ала , уви, до живот все ще дава.
Но и животът – и той отминава...
А и какво ли тя, милата, може
да каже на тези със хляба и ножа
които отрязаха всички филии
И вече коричките взеха да крият...
Кажете, другари ли, господа ли –
как спите – нормално ли? Днес как сте спали?
Защото за вчера разбрах в новините –
да, пак съобщиха, че просто си спите...
Заспивате лесно и във парламента
и в телевизия – сън перманентен.
Дремете денем,
но нощем будувате,
Когато във частен животец лудувате...
И, страшно вбесени от някои медии,
които не спят и се правят на смели,
на другия ден в микрофона им сричате,
или обвинявате, даже отричате...
А моята майка не може да става -
да каже на всички колко много е права...
И – вече избърсала своите сълзи
с артритните пръсти, така – без да бърза
изключва им образа...
Но друга програма
поднася й следваща
РОДНА ИЗМАМА....
09.2000 г.
© Георги Ванчев Все права защищены