Спомен надникна от прашния скрин,
вест от изгубен предишен живот.
Дама без шапка и без кринолин,
слънчево зайче от стар епизод.
Крехко, усмихнато, фино лице
с профил надежда, анфас на мечти,
кръгло от обич и с чипо носле,
с поглед уверен, изгрял да блести.
Погнеш ли спомена, леко люти
горест в окото, процежда сълза.
Óпита устремно да полети
осуети му, срази мисълта ...