Венозно
ми вливат
пожари.
Тръбичка..
Мехури...
Завирам...
Трябва...
трябва
малко да
покъкря.
Казват,
бобена
чорба
било.
На грах
ми мирише
обаче...
Под граховите
зърна
ми убива
една принцеса.
Изгонили
я от кладата.
В последния
момент.
И тръгнала
да търси
виновника...
Зад ъгъла,
в другата
приказка
малката
кибритопродавачка
изкупувала
пожарогасители.
Аз...
аз съм виновна
за скъсаната
тръбичка.
Мехури
от неизгорено.
© Мария Василева Все права защищены