Не искани и не желани
дошли на този свят сами.
Поели глътка въздух.
Ръчички две протегнали
към свят и светлина.
Без къщи и имоти,
без слава и пари.
Търсещи ръце на майка
и нейна топла гръд.
От малки все избутвани
с печат невидим на чела.
Виновни във невинност,
че търсили са любовта.
По домове набутани
с обувки мокри, скъсани.
С лица така навъсени
и пръстчета все търсещи
на майце сѝ зовът.
Събуждат се в общежития,
заспали гладни, неразбрани.
Големите деца ги бият,
вземат им храната.
Години, мигове, събития,
в тъмнини са те постлани.
Не искани и не желани,
дошли на този свят така.
Изхвърлени, без майка и баща.
Пловдив
13.01.2017
© Хари Спасов Все права защищены