Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен
е останал другият… във мен,
дето аз рисувах го все огнен
като лъч изгрял във леден ден…
Има ли те? С тебе във безкрая
искала съм аз да полетя.
Че илюзия си само зная,
но дали е истински света?