Не мога да забравя думите,
които никога не каза…
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!
Едно бръждене върху устните
остана ми на мене също.
Не стана звук това ми чувство,
но ти разбра какво е всъщност.
Едни очи си спомням само
какво говореха си, друго няма.
© Надежда Тошкова Все права защищены