valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
11 мар. 2009 г., 01:41

Дуел 

  Поэзия
542 0 4

Пистолетът? Оставям го!
На дуела ще стрелям със думи.
Безпогрешен съм с тях. Не пропускам целта.
Те се впиват във тялото.
Вместо локвата кръв помежду ни,
твойта съвест ще лепне. Тя ще е всъщност кръвта.

Ти трепериш сега?
Преди да е почнал дуелът?
Та куршумът е вече готов в студената цев.
Укроти си ръката.
Постарай се плътта да уцелиш.
Своя изстрел ще чуеш, приличащ на рев.

Ще се срутя студен.
Тишината ми ще те прониже.
Ще отекват словата години след моята смърт.
Всеки спомен към мен 
ще те връща и то все по-близо,
докато сам разбереш, че в теб е грехът.

Защо се отказа?
Хайде, стреляй, да свършва.
Само с толкова думи ли твоята смелост убих?
Пред словата не важи
куршумът. И той се прекършва.
Аз съм твоята истина и затова победих!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих!
    Поздравления, Вал*!
  • Вальо, уцелваш въображението.Нали това е целта?Преставих си го,като
    спектакъл.Лирическия срази опонента си, словесно.
    Има една повест от А.С.Пушкин -,,Изстрел,, в ,,Повести на покойния Ив.Петрович Белкин,,.
    Ако не си я чел препоръчам ти я - там сюжета е подобен.И аз имам
    ,,Дуел,, Но в моя финалът и посланието са други.
    Инересен технически замисъл!- Хекстини, обхватни рими, разнобразност на формата.Хареса ми.
    Поздравления!
  • Вместо куршуми...
    Поздрави, Вальо!
  • Уцелил си верно
Предложения
: ??:??