Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре,
защото ще се пръсне синевата.
Затичвам се. И чакам да ме върнеш,
когато свия пак на светофара,
и тази вечер светнал във червено -
съвсем да ми отива на обувките.
А ти, като едно послушно ехо,
повтаряш всяко тропване по стълбите. ...