Дух
Да ме целуне мрака, малко нещо,
аз умирал съм преди.
Да линея вечно в тъмна бездна,
смешно нещо е, нали?
Да ме дерат стотици нокти,
болката не ще ме повали.
Да летя и пак да падам,
от прах и вятър не боли.
Да се блъскам във стени съм свикнал
и да лежа във тръни съм привикнал,
да падам и да губя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация