То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли.
Кървави устни... как ме плени..
Лицето закрила със тъмна коса.
Нежно видение. Тиха тъга.
Светлик неочакван нощта покори
и моята гостенка в миг изпари.
Навлезе денят във стаята с плам
и сякаш без думи дочух говор ням:
"То беше отдавна. То беше мечта.
Лекува, знай, времето... Ще мине това..."
© Стефка Крушарова Все права защищены
Хубав стих ! Поздравявам те