Thistle (Теди Савчева)
62 680
22 мая 2010 г., 10:35

Духът на къщата 

  Поэзия » Другая
1881 1 15

И  вече никой  там не ме очаква.

Замина лятото във дъжд след татко,

а подир него  тръгна есенната киша.

Снегът след тях ми обеща да пише.

 

Напролет,  зимната забрадка,

пристегната  на  възел във комина,

наказа го, че  мъката с дима не си  изплака -

задръсти кюнците със сажди, и го срина.

А мама се уплаши и затръшка:

- Къде  ти нов комин на стара къща!

 

По-сладката череша  си отиде първа.

Маната черна я изпи, плодът изсъхна.

А другата - съвсем се е прегърбила,

подпряна  в здравеца, очи в земята пъхнала.

 

При мама се засели самотата.

Изкара четири години на квартира.

Чорапи вълнени през лятото плетяха,

прогнозата за времето все слушаха в ефира -

кога да изперат, кога бръшляна да подкастрят,

преди да мръзне - качето с водата да изпразнят...

 

Но случи се. Похлъзна се. Светът се счупи.

Небето в двора падна. И остана.

След три месеца и навеса се срути

в деня, когато  Бог прибра и мама.

 

Дочувам момини сълзи там, подивели,

притискат се  в дувара, пеят бяло, бели…

Oт триста километра, рано в три, в неделя

събуждат ме далечните им  трели:

- Стани, ще закъснееш, в пет е влака!

Ела! Духът на къщата сега те чака!

 

© Теди Савчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??