И вече никой там не ме очаква.
Замина лятото във дъжд след татко,
а подир него тръгна есенната киша.
Снегът след тях ми обеща да пише.
Напролет, зимната забрадка,
пристегната на възел във комина,
наказа го, че мъката с дима не си изплака -
задръсти кюнците със сажди, и го срина.
А мама се уплаши и затръшка:
- Къде ти нов комин на стара къща!
По-сладката череша си отиде първа.
Маната черна я изпи, плодът изсъхна. ...