Хайде, хайде говори ми,
скъп мой дух от бутилката,
искам всичко да знам,
каквото имаш да казваш.

С прекъсвания те виждам,
сякаш очите дават на късо.
Алкохолът май ме обижда,
задето го силно обичам.

Нима болест е за нас това?
И да трябва сега да лягам?
Ако ти ми налагаш правила,
аз защо пък да ги спазвам?

Мой дух от бутилката тъмна,
колко ще ме още разиграваш?
Навън някъде вече се съмна,
а ти още не ми прощаваш...

Само пияните истината казват,
да, ама не, защото аз не я зная!
Никога не искам да пораствам,
а пък и бъдещето не го желае.

Това война ли е, нека попитам,
щом се раняваме и трудно се борим?
Аз виждам, че явно ме обичаш,
а отстрани - че с бутилката спорим...

И този дух май не е от магия,
когато не ме прави добър, а нищожен.
Ако си имам поне причина да пия,
явно нищо за мен не е невъзможно.

И сякаш отпадам физически личностно,
въпреки че имам поне сили за усмивка.
Затварям очи, така периодически,
целувам бутилката и тя беше щастлива.