Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
11 мая 2007 г., 18:57

Думи 

  Поэзия
511 0 5
Думи...
...
посипали белите друми...
...
лишени от смисъл, мълчаливи и празни...
...
често омразни, ръждиви, заразни...
...
пъстри, безцветни...
...
понякога кокетни...
...
на битието основа...
...
не служещи на никоя особа...
...
частици от камък вселенски...
...
за който копнял си в години студентски...
...
захлупил очи в тежката книга...
...
от чиято терминология ти се повдига...
...
и пак налучкваш пътеки сред хаоса...
...
увлечен във валса...
...
сред листове разгърнати плахо, недопрочетени...
...
крепящи основи със смисли, недоизречени...
...
Съмнението пъзела разбъркан слепва...
...
прах от вечност по мисълта полепва...
...
и думите насетне превръщат се в основа...
...
с която идва житейската умора.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любопитна съм СЕГА
    за правилото ВТОРО
    на твоята ИГРА...
    Искам с думите да изразя
    емоциите в моята душа,
    но не умея ритъм да отмервам,
    а само с думи се самоизнервям.
    Подскажи ми твойте ПРАВИЛА.
    Обещавам да съм мъдра и добра...

    Поздрав, Пламене!
  • Думите са и... ИГРА
    но не... ШЕГА
    затова използвайте ги... МЪДРО
    това е правилото... ПЪРВО
  • И на мен ми харесва!
  • На мен пък ми хареса! Безсмислието на някои думи...
  • Не ми хареса особено на някои места!
Предложения
: ??:??