6 июн. 2015 г., 20:57
Плющи порой от празни думи,
пропаст е огромна помежду ни
в очите празни не блестят лъчи,...
две мъртви и студени сме души.
В нощта с тихо сбогом ме прокле,
частица от сърцето ми отне
и хвърли го на хищната тъга
да го цапа и въргаля в пепелта..
Защо е тъй устроен днес света
с тоя стар износен механизъм,
който смазва в свойте бутала
без жал духа на любовта.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация