rudin (Иван Христов)
858 1444
18 сент. 2012 г., 11:30

Думи - клетва 

  Поэзия » Другая
600 0 3

Често мисля: Какво ще оставя

и какво да си взема за път?

Онзи път, в който връщане няма,

а заставаме в края на съд

пред небесни окичени двери,

дето ангели волно летят,

свети Петър, на който в тефтера

греховете ми ясно личат.

Нищо земно не мога да взема!...

Няма как да го свия до лъч

и отново да дам, щом поема

на към рая... във ада... отвъд.

О, ще взема усмивката щедра,

тази твоя усмивчица-стрък,

със която ти дните разведряш,

мойте дни, тук, пред дългия път...

Най накрая за спомен ще взема

на орбита, съвсем без тегло,

дума-клетва за вярност. Последна,

промълвила над мойто легло.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??