Мамо, чуй ме! До теб съм!
Макар и от другия свят
думи изпращам ти чисти.
Няма раздяла за нас.
Няма измислени страсти,
сълзи след траур жесток.
Пътят, изпъстрен с контрасти,
вечен е той и без срок.
Щом ме мислиш, светлея.
Щом съм в съня ти, горя.
Щом ме усещаш, бледнеят
чувства за мъст и борба.
Тук съм, мамо, живея
в свят тъй близо до вас,
който в унес люлее
помисли бели в захлас.
Вярвай ми! Няма раздяла!
Син се така не дели!
Щом любовта ни е цяла,
болката ти преглътни.
04.12.2019 г.
© Таня Мезева Все права защищены