13 мар. 2009 г., 07:48

Думи - падащи звезди 

  Поэзия » Философская
598 0 11

Лъчи за мене са думите живи,

когато сърцето нямо трепти

и сянката ми не триумфира,

поела въздух с моите очи.

 

И няма внезапни приумици,

в неспокойния ми живот,

покрит  със цветна глазура,

без да зная следващия му ход.

 

И се врича в мен шеметно с чувства,

изкусен е да тръгне по моя път,

без да знае светлина ще получи ли,

като слепец е, но върви ли, върви.

 

Палитра за мен са минутите живи,

където не е нужно да си герой,

когато просто като щастливец,

подреждаш думи - звезди, във порой.

 

 

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??