ДУМИ ПОД ЕЗИКА
По улиците изпълзяха вади.
В сърцето на разхлипаната есен
жена чадър от нищото извади
и над света внезапно го надвеси.
Избистри се душата ми до капка
и стана и от восък по-прозрачна.
Денят бе малък - да го сложиш в шапка,
изплетена от сенките на здрача.
Въздъхнал мостът, гърбица изправи,
дори видях и мракът как просветва,
когато в двора две усърдни мравки ...