С теб не мога да мечтая –
мечтите някак са излишни
и цветове като че ли че няма,
а думите са само в срички.
С тебе спирам някак до средата
и натам не можеш да ме проведеш,
а искам да те хваната за ръката
и двама да се носим в син летеж.
С тебе спирам се на всяка крачка,
а глухарчетата не летят,
забравям за слънчевото в летата
и в мислите петна личат.
С тебе няма „ние”,
с теб сме поотделно „аз” и „ти”,
а нужно е сърцето в ритъм общ да бие,
да има поглед и към следващите дни.
С тебе няма утре, няма вчера,
всичко е единствено сега
и трудно е с мен самата да се боря,
за да бъда с теб сама.
© Алия Все права защищены