26 янв. 2014 г., 23:02

Думите без глас 

  Поэзия
912 0 11
Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така
по-лесно тръгвам отначало.
По-лесно си завръщам есента.
По-лесно е да нося свойто тяло.
Минава всичко. Знаеш ли защо?
Не се нуждае да остане.
Защото цяла вечност е било
и прави място друго да застане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??