Не съм глуха изобщо
за думите хлъзгави,
но пак ме е хванала
лудостта пъргава.

И ми омръзва да се замислям
за отношения,
но оставам в слух, мисля,
за смелостта ти - временна.

Чуй ме: идвай по-често
в нощта ми!
Още те искам, смей се ти
на глупостта ми!

Знай, пазя във себе си
подобна на твоята тайна:
след пораженията си
да се изправям нехайно.

Мога да забравям,
както никой друг не умее,
и да продължавам напред,
докато е забавно, умея.

Хайде, а ти не си идвай
късно вече, и рано-рано
не ставай! Тръгни си от съня ми
или в деня ми остани направо,

останалото са без правила игри,
които трудно понасям -
разбери какво ти казвам,
и с думи хлъзгави не ми отговаряй!

13 юли 2005

12 май 2009