Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва.
Знаеш, твърде захарна съм, за да плача.
И не спираш да ме гледаш, и не свършва.
Сърцето ми само мечтите си оплака.
Недей да ме желаеш от самотност.
И не изтисквай всичко от душата ми.
Не ме залъгвай и не ме завличай!
Макар да ме боли, аз знам цената си. ...