Ти ми каза нещо,
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи,
висяха помежду ни.
Ти не се прибра,
аз пък не заспах.
Думите-стрели
не можеме, уви,
да ги съберем
от бойното поле.
Дълго ще боли
от думите-стрели.
А пък след това
ще махнеме с ръка.
Ще оставиме лъжите
да си идат от очите.
И ще пуснем любовта
пак на свобода.
Думите-стрели,
по-остри от преди,
грижливо са прибрани,
ако нужна е отбрана...
© Веселка Пенова Все права защищены