Бледожълти оттенъци,
в привлекателно огънче
галещи върха на свещта.
Оседлали в своите ремъци
божествени стонове –
господарите на нощта.
Чуваш ги и ги чувстваш.
Невидимият хоризонт
как очертава небесата,
как гордо е заблъскал
стария невеж понтон,
напук на тишината.
Тополите по своему пеят,
шахматно строени в колони,
листата им нежно нашепват...
Между тях светулки постелят
мъждукащи лампиони.
Трептят и криле си разперват.
Ще почувстваш и изгрева
как пристъпва със вятър
над неспирния водоем блудкав.
Как омагьосва те истински
със ситни вълни във догадки
този син и самотен Дунав.
© Георги Бъчваров Все права защищены