Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.
И лоното на твойте брегове
за мене беше люлка и награда.
Където и да ида, ти зовеш,
а аз без теб като без майка страдам.
Моя тиха и вечна река, и любов,
ще си винаги с мен! До последна минута!
И гласът ти свещен ще звучи като зов,
и ще бъде пътека към моето утре! ...