Дупка в пейзажа

1 окт. 2023 г., 21:54

Поэзия

166 3 2

ДУПКА В ПЕЙЗАЖА

… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –

не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.

И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.

Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти!

Кого на прага мога да прегърна или да го проводя с: – Прав ти път!

Да купя на Жена два метра сърма, че да притули топлата си гръд?

Да хвърлим табла, тапа и гюлбара със някой зажаднял за мен авер?

За мама – като мина през пазара, да взема лук, домати – и пипер?

И ми омръзна! – честно да си кажа, към Вечността да диря своя брод.

Аз съм огромна дупка във пейзажа! – наречена от Господа Живот.

1 октомврий 2023 г.

гр. София, 21, 00 ч.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-02T10:37:59+03:00

В един момент с всинца ни така се случва, Валюше.
художника (Веселин Христов)

2023-10-02T09:36:08+03:00

Не си "дупка в пейзажа"- пейзажа е в дупка.