Сърцето ми е жарък въглен -
бъди ми вятър в утринта...
Пали ми есента безсънна
с неугасима топлина.

Кафе налей ми от усмивки,
без захар, с натурален дъх.
Вдигни ми кръвното до рима
с бисквитка, гризната за стръв.

Кори ме... аз си заслужавам...
но после леко ми смигни.
Докато в грях неубеждавам...
повикай розово такси...

Вратата хлопне ли цинично,
вземи си душ от погледи,
ако ти стане неприлично -
измита си от болките...