7 окт. 2014 г., 23:27

Душ 

  Поэзия » Любовная
460 0 0
Сърцето ми е жарък въглен -
бъди ми вятър в утринта...
Пали ми есента безсънна
с неугасима топлина.
Кафе налей ми от усмивки,
без захар, с натурален дъх.
Вдигни ми кръвното до рима
с бисквитка, гризната за стръв.
Кори ме... аз си заслужавам...
но после леко ми смигни.
Докато в грях неубеждавам...
повикай розово такси... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
: ??:??