Моля те, недей руши се

в този кратък миг - запази се.

Остани само малко още,

в ръцете ми да париш секундично нощем.

Бъди кратка мисъл, смисъл

а уж - вечен бил съм. Мил съм.

Защо таз тишина толкоз остро реже,

и въздухът застоял, замилял зовеше

не тръгвай, тръгвай ти. Запази себе си почти. Дали?

Опит два, три, боли.

Нощем, денем, тъмата не брои, таз

душа крехка, колко още века

ще броди, прераждайки се,

търсейки своята утеха.