23 нояб. 2018 г., 09:14

Душа 

  Поэзия
4.8 / 4
725 1 3
Душата (ми) е с цвят на кехлибар.
Блести в златисто някога, обаче
изгубва се и става помътнял,
някой щом накара я да плаче.
Кой има право светлата душа,
с боичка черна смело да задраска?
Светлото избива след това,
в душа блестяща, няма тъмна краска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Все права защищены

23.11.2018год.

МаЖор 

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »