24 авг. 2019 г., 22:38

Душа 

  Поэзия » Любовная
548 0 0

Защо пак плачеш във нощта?

Нима не си разбрала? Няма смисъл!

Забравена е твоята следа, 

и след нея никой повече не тича!

 

Защо пак стенеш във нощта?

Без глас останала си вече!

Забравена е твойта красота,

и теб те има, само в спомена далечен!

 

Душа, осъдена на мъка!

Разкъсана от мъжката ръка!

Отхвърлена в света навеки, и тихо потънала

във свойта самота!

© Анна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??