Душата без покрив

30 мая 2013 г., 01:21

Поэзия » Любовная

5.0 / 2

1010 0 5

Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама
върху чужди тревоги, бездомни.
Мечтите сакати дарява с крила,
а трудът си тя собствен не помни.
Душата без покрив не търси любов -
състарена без време от вярност.
На зова отчаян, отвръща със зов -
без да чака дори благодарност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »