4 апр. 2017 г., 11:39
Човешката душа небе е.
Ту черни облаци, ту слънчеви лъчи.
Раздирано от бури развилнели се
и греещо с копнежи и любов.
Във него всичко се побира...
Дори когато много му е болно
и черно, и започва да гърми,
то цялата си болка разпилява
в безброй дъждовни капчици-сълзи.
намира сили и отново засиява.
Доброто пътища проправя
през облаци и през мъгли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация