Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
30 апр. 2022 г., 10:12

Душата – голищарче, нощно птиче 

  Поэзия » Философская
791 2 5

От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,

 

пои конете шеметни и врани,
в очите им звездите отразява.
Когато лудост някаква ме хване,
препускам с тях... Каквато съм – такава.

 

Сред мрачните усои криволичи,
една, едничка вярната пътека,
душата – голищарче, нощно птиче,
презира и: Внимавай! и Полека!

 

Невзрачните ви делнични стремежи,
сърцето със светулките споделя,
едно щурченце май ще забележи,
ако умра и знам – ще е неделя...

 

А после си празнувайте – на воля,
ще кажете: — "Е, скучно е без нея"!
Щом стигна в Рая – по душа и гола,
повярвайте – и Бога ще разсмея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??