Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо,
има ли някой в Рая до теб,
има ли Бог, що прегръща те топло,
както прегръщах те аз всеки ден.
В мислите ти си ми, слънчице взето,
няма и ден без сълза що горчи,
възел до синьо стяга сърцето,
буца оловна в гърдите тежи. ...