16 янв. 2008 г., 18:49
Тишината на мрака
допускам в празнотата на мислите си.
Лепкав страх пропълзява,
бавно, полека...
Към черната дупка "сърце"
се запътил...
С мъглата на спомена
ослепила съм очите си.
Покой, нищо не трепва...
В гробница за мечти
превърнах душата си.
Не остана нищо в нея, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация