Душата ми е пъстра пеперуда,
обичаща, хем тъжна, хем щастлива.
Като нея, зная, няма друга,
тя е в огъня искра игрива.
Танцуваща и весела, засмяна,
с перлени сълзи в очите.
Какво ли не е дала,
и взела тя от дните.
Оценяваща тъгата,
на смеха е първа дружка.
Любуваща се на разходки под Луната,
светла и красива стружка.
Голяма е и много тя побира,
имаш ли проблем - готово.
Всеки се опитва да разбира,
а от тъгата се зарича, че не ще умира.
© Пламена Добрева Все права защищены