9 июн. 2018 г., 11:19  

Душата ми 

  Поэзия » Другая
5.0 / 3
593 1 3
Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много,
Да я преплува никой не успя.
Разпалена е нощем като огън,
Студена като лед е през деня.
Душата ми е като черно огледало,
Показва само, ако в нея се загледаш.
Ни има край, ни някакво начало,
Ала копнееш с нея да се слееш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »