Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!...
Понякога Луната, и звездите са огромни,
(а случват се в живота такива чудни но́щи,
тогава и вълните си търсят вълноломи) –
душата ми крещи́ в страстта си: о́ще... О́ще!...
Но случват се и дни забулени в омраза,
когато светлината оскъдно се процежда
за тези мрачни дни в Душата си аз пазя: ...